Традиционната сръбска кухня се основава на различни географски, исторически и социални фактори. Точно както нашата, тя е придобила облика на смесица от кулинарните традиции на различни народи. И в нея се забелязва почеркът на турските специалитети, леко модифицирани и дори подобрени. Сърбия е взела най-доброто от средиземноморската, турската и австро-унгарската кухня и го е пригодила към своя вкус – типично по балкански.
Кои са сходните сръбски и български кулинарни изкушения?
В последните десет и повече години у нас отвориха врати много сръбски ресторанти. Благодарение на тях можем да се докоснем до уникални ястия, превърнали се във визитна картичка на западната ни съседка. Едно страхотно място, където можете да ги опитате, е Сръбска скара Нушич, разположена в центъра на София.
Ако нямате възможност да посетите заведението на място, непременно поръчайте някои от специалитетите за вкъщи. Доставките покриват почти цялата територия на столицата. Както може да се очаква, в сръбските ресторанти в България ще ви предложат традиционните плескавици, кебапи, вешалици, ущипци и домашна колбасица. Какво обаче от кухнята на този народ изостря нашето внимание?
Не можем да избягаме от сходствата между нашата традиционна и сръбската кухня. Истината е, че кухните на всички балкански страни си приличат повече, отколкото предполагаме. Разликата при някои ястия се дължи основно на използваните подправки. Отличителната черта конкретно на сръбската храна са количествата. Повярвайте, този народ не се скъпи на количества и държи изключително много на качеството на съставките.
Сръбското печенье – то е поредната национална гордост, която споделяме със своите съседи, позната в страната ни с наименованието „чеверме”. Младо животно (обикновено агне) печено на шиш на жив огън. Сърбите печат по същия начин и свинско месо, понякога цял бут, от който режат щедри късове на своите гости. Печеното тук е съвсем различен термин от нашия.
Испанският хамон в сръбски вариант, но може би малко по-добър. Това е сръбския пршут, който по технология на приготвяне не се различава особено от родното „филе Елена”. Месото се окачва на високо и се оставя на добре проветриво място, където процесите на сушене са най-благоприятни. Тънки ивици от сръбското прошуто се използват и при приготвяне на някои от популярните рецепти.
Зелевите сърми – друга кулинарна традиция, която споделяме със своята съседка. За направата им и сърбите, и гърците, и турците използват не прясно, а кисело зеле. В Сърбия за плънката се използва не нискокачествена и евтина кайма, както у нас, а едро смляно свинско и телешко месо с най-добро качество. Сърмите им са тежки, мазни и питателни. Местните твърдят, че са ефикасен лек срещу махмурлук.
Сръбските мезета – тук можем да поспорим за оригиналния произход на някои от тях, особено на шопската салата, която чужденците възприемат като автентична сръбска. Тя също включва домати, краставици, чушки, обилно поръсени със сирене. Тънката отлика в случая е,че сърбите я подправят с лимонов сок.
Айвар – разядка, доста подобна на нашата лютеница. Сърбите я правят от печени червени чушки, понякога микс от сладки и люти. В някои региони на страната в айварът се добавят чесън и патладжан. Както у нас, и в Сърбия айварът се маже върху хляб, и отново както у нас, всеки сърбин се кълне, че най-вкусният айвар е приготвен от неговата майка. Урнебезът е подобен на айварът, но в състава му влиза и значително количество сирене.
Източник: nusic.bg
