Силно впечатление прави това как говори човекът насреща. Диалектната форма не само дразни ухото, но и създава редица лоши впечатления у слушателя. Представете си сега ако учите чужд език, но не се стараете достатъчно над правилното произношение – как това дразни чужденецът говорещ този език.
До голяма степен нещата са въпрос на фонетика и диалектно членение на целокупния език. Английският език е съвкупност от правила за изговаряне и форми на езикови единици. Какви правила съществуват и как да се адаптираме към чуждия език, за максимално изчистване на всички неправилни форми и изрази. Това може да стане по няколко начина:
Първият е с помощта на курсове – за там не ви трябват свръх умения, а единствено желание. Преподавателите в езиковите школи са достатъчно опитни, за да подходят към всеки индивидуално.
При немският език има друга особеност, която следва да бъде съобразена. Това са гласните звуци, които се състоят от дълги и къси монофтонги. Общо те наброяват 15. Немските гласни, са разположени в началото или в края на дума и се произнасят твърдо. Немските гласни се различават по своята дължина на произнасяне и т. нар. закръглено положение, при което устните сменят формата си с учленение на гласна/ и подем.
Немският език включва 23 фонеми съгласни. Разликите се крият в място и начин на тяхното образувание и работа при произнасяне. Друга специфична особеност в немския е ударението. Такова е динамично и най-често присъства в първата сричка. Положението с тази особеност е различно в заемките с други езици.
В звуковия строеж на този език е характерно т.нар. гърлените звуци, които се поставят в първата гласна и в коренови морфеми. Съобразявайки спецификата на всеки един чужд език и придържайки се към правилата и особеностите му винаги може да изчистите диалектните форми да се учите на правилен говорим език.
