DT Targovishte

Има ли разлика между Ушу и Кунг фу?

Когато се говори за китайски бойни изкуства, често се употребява едно от двете най-популярни наименования – ушу или кунг фу. Понякога тези думи се използват като синоними, а понякога с тях се обозначават различни понятия, затова мнозина си задават въпроса – има ли все пак някаква разлика между ушу и кунг фу и какво точно означават тези думи?

Преди да обясним дали ушу и кунг фу се различават помежду си, нека видим какви асоциации предизвикват тези думи у обикновените хора, които не се занимават с бойни изкуства.

Когато се говори за ушу, у хората се появяват картини с великолепни, ярки и красиви скокове, ефектни удари с крака, технически сложни, акробатични елементи, които се изпълняват от добре подготвени и обучени хора. При това нерядко тези сложни акробатични движения се изпълняват с мечове, копия и други оръжия под звуците на екзотична източна музика.

Когато се говори за кунг фу, у хората възникват асоциации за зрелищни боеве, показвани по екраните, най-вече във филмите на Брус Ли, Джет Ли и други майстори на китайските бойни изкуства.

Фактически, тези два различни образа, които възникват при споменаване на ушу и кунг фу, бяха формирани благодарение на киното и телевизията. В действителност думите ушу и кунг фу означават едно и също нещо. Тези две думи наистина са синоними и обозначават древно бойно изкуство, включващо ръкопашни боеве и бой с различни видове оръжия.

Работата е там, че в различни райони на Китай бойното изкуство се е наричало по различен начин, макар че техниките са били едни и същи. Грубо казано, в южната част на Китай повече се употребява термина кунг фу, а в северните области по-често се употребява термина ушу. Бойци от различни райни на Китай са се пръснали по цял свят и са донесли със себе си един от двата термина за обозначаване на китайското бойно изкуство – така са се появили по света двете думи ушу и кунг фу. Например, в САЩ по-често се употребява думата кунг фу – това е така, защото Брус Ли, който е бил много популярен в Америка, е представител на южните школи на бойното изкуство, а именно на юг в Китай се използва думата кунг фу.

В самият Китай официалното название на бойното изкуство е Ушу и тази дума се употребява както във всекидневната реч между хората, така и в медиите. Всъщност най-парадоксалното е, че най-точното обозначение на китайското бойно изкуство не е нито кунг фу, нито ушу, а е терминът у-и. Звукът “У” на китайски обозначава думата “въоръжен”, а “И” означава изкуство.

В самото бойно изкуство, без значение дали ще го наричаме ушу или кунг фу, има няколко течения, както и множество различни стилове. Например, съществува традиционно и спортно ушу. При традиционното ушу се набляга не толкова на красивите акробатични елементи, колкото на ефективността на ударите, на победата при двубоите. При спортното ушу се набляга повече на красивото шоу със сложни технически елементи и акробатика.

Що се отнася до стиловете, съществуват буквално стотици стилове ушу. Някои от тях се предават от поколение на поколение в продължени на стотици години, други са създадени сравнително скоро. Различни стилове се обединяват с различни специфични групи, като две големи групи са тъй наречените “външни стилове” и “вътрешни стилове”. Най-популярен в света е вътрешния стил Тайчи. Тренировките по Тайчи лесно се разпознават по елегантните и плавни движения.